Тя с горите играе на огън
и спасява ги после от дим,
чака знаци, че с нея е Бога,
търси своя изгубен любим,
не поставя в дома си решетки,
сувенири от много места,
пуска птици, затворени в клетки,
за да имат безброй небеса
и върви, тя върви по спирала,
ходи сякаш сред тънка мъгла,
знае само, че тук е стояла,
знае само, че тук е била ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up