Nov 17, 2010, 12:33 PM

Поробен свят

  Poetry
763 0 17

Малко любов -

 колко просто звучи.

А дали ще опази 

живота ни с минало?!

Със носталгия гледам

 в ослепели очи...

и се питам къде е 

дървото молитвено.

Просто любов

колко много пари 

ще ти коства

да МИСЛИШ ЗА БЛИЖНИЯ,

колко аязмени

  Божи чешми

 ще измият

ръцете на грешния?!

Малко любов -

стрък по стрък 

да расте

и да трупа земята ни

с истини,

а усмивка открита на твойто

лице е по-смислена

даже от смисъла.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "а усмивка открита на твойто

    лице е по-смислена

    даже от смисъла."


    "И тогда наверняка`, вдруг запляшут облака`
    и кузнечик запиликает на скрыбке.
    С голубого ручейка` начинаетстя река`,
    ну а дружба начинается с улыбки...

  • "Малко любов -
    стрък по стрък
    да расте
    и да трупа земята ни
    с истини"

    За да не живеем в поробен свят...
    Дай, Боже, сбъдване! Поздрав, Искра!
  • Стръкче любов...
  • Хубав стих!Харесах!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...