Рисувах те, когато бе заспала
и красиво се усмихваше насън.
Рисувах те, след като беше пяла
и от умора ти трепереше гласът.
Рисувах те на твоето пиано,
рисувах те на малкия ти стол.
Рисувах те в черно и във бяло,
за мен звучеше ти като акорд.
Рисувах те, защото знаех,
че хубава и истинска си ти.
Рискувах аз, да се огледам
в дълбоките ти мамещи очи.
Рискувах с думи да те нарисувам,
със звук да те извая -
за да помълчим...
© Яни All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
