Jan 25, 2008, 2:17 PM

Послание

  Poetry
643 0 3

На Рени

 

 

 

Опитай, може би е лесно

да ми повярваш и отново

към нас пътеката да блесне

сред бликналото чисто слово.

 

 

На огъня в сърцето бясно,

от хляба на живота запокитен,

не искам да се лутам безучастно

и да се лъжа, че съм се заситил.

 

 

А мислех си, че няма да съм взора

за дланите в покорното безумство.

Ще изградим със теб докрай опора

без сянка – спомен волнодумство...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...