25.01.2008 г., 14:17

Послание

635 0 3

На Рени

 

 

 

Опитай, може би е лесно

да ми повярваш и отново

към нас пътеката да блесне

сред бликналото чисто слово.

 

 

На огъня в сърцето бясно,

от хляба на живота запокитен,

не искам да се лутам безучастно

и да се лъжа, че съм се заситил.

 

 

А мислех си, че няма да съм взора

за дланите в покорното безумство.

Ще изградим със теб докрай опора

без сянка – спомен волнодумство...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...