Jun 23, 2006, 4:31 PM

Послание

  Poetry
1.4K 0 28

 

 

 

Прекрачих границата

не на моето, на твоето добро.

Обърнах страницата

към  следващо тегло.

 

Не просех нищо,

не заспивах, дълга бе нощта,

към тебе търсех нишка,

погрешно ме разбра.

 

Въпросът е решен,

не искам прошка - нямам грях.

Открих те прероден,

надеждно-вял, сред тях.

 

Моля да не се оценява,това е послание!

Благодаря ви!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Банска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...