ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
Jun 12, 2010, 1:29 PM

Послание 

  Poetry » Love
575 0 5

Пръстите ти са въглени,  които палят духа ми

със сладкия  вкус на горещата болка.

Прегърни ме с клеймото на пламъка, скъпи,

изгори ме, във твоята  бездна стопи ме.

Очите ти са мълнии и будят вихри

в пространството на всяка моя клетка.

Срази ме с тях, любими мой, срази ме -

като дърво от блеснал гняв разсечено.

Словата ти са хляб и сол на дните ми,

дори с трошица хляб и зрънце сол съм сита;

като щастлива птица сред безплътно поднебесие

пее сърцето ми благословено и честито.

А устните ти са за мене извор сребърен,

водата, щом напия, оживявам,

макар изстинала и безнадеждно мъртва,

възкръсвам и  за всичко ти прощавам.

Бъди ми Бог и Сатана в едно,

какъвто искаш ти бъди за мене.

Дори сами да сме на цялата Земя -

бъди навеки мой, бъди ми верен.

© Диана Кънева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??