Послание
Пръстите ти са въглени, които палят духа ми
със сладкия вкус на горещата болка.
Прегърни ме с клеймото на пламъка, скъпи,
изгори ме, във твоята бездна стопи ме.
Очите ти са мълнии и будят вихри
в пространството на всяка моя клетка.
Срази ме с тях, любими мой, срази ме -
като дърво от блеснал гняв разсечено.
Словата ти са хляб и сол на дните ми,
дори с трошица хляб и зрънце сол съм сита;
като щастлива птица сред безплътно поднебесие
пее сърцето ми благословено и честито.
А устните ти са за мене извор сребърен,
водата, щом напия, оживявам,
макар изстинала и безнадеждно мъртва,
възкръсвам и за всичко ти прощавам.
Бъди ми Бог и Сатана в едно,
какъвто искаш ти бъди за мене.
Дори сами да сме на цялата Земя -
бъди навеки мой, бъди ми верен.
© Диана Кънева All rights reserved.
