Да бъдеш цвете.
Стрък ухание.
Оазис тих сред пустошта.
Последното бъди дихание.
И първото за утринта.
Бъди магия.
И спасение.
И жажда за живот бъди.
Надежда пращай без
съмнение.
И със безумност
се люби.
Опивай с нежност.
И със думи.
Мигът не свършва
със последната стрелка.
Единност, цяло.
За последно днес.
А утре...
Утре ще е вечноста.
По стиха на Нети " За последно днес..."
© Христо Костов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
