Последен миг
Да бъдеш цвете.
Стрък ухание.
Оазис тих сред пустошта.
Последното бъди дихание.
И първото за утринта.
Бъди магия.
И спасение.
И жажда за живот бъди.
Надежда пращай без
съмнение.
И със безумност
се люби.
Опивай с нежност.
И със думи.
Мигът не свършва
със последната стрелка.
Единност, цяло.
За последно днес.
А утре...
Утре ще е вечноста.
По стиха на Нети " За последно днес..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
