Взирам се наивно в тъмнината,
за да те видя как сладко спиш,
но боли-студена е душата,
а сърцето ми ранено ти държиш.
И дори незнаеш че е там и тебе чака,
не говори със мен за твоята любов,
сякаш приятелството ни изпусна влака
и сега за да си тръгнеш си готов!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up