Последен сняг
Заваля за беля, побеля и натрупа,
а небето омрежи, съвсем го сниши,
който може се сгуши във свойта хралупа,
а под глога наострил е заек уши.
В тишината той чува - поточе бълбука
все тъй весело, пролетно, сякаш напук
и под моята стряха сив гълъб загука,
в съпровода на меланхоличен капчук.
За последно снежи. Ще задуха южнякът,
щом край навеса вдигат врабците скандал.
Оптимист, под снега зеленей кукурякът,
минзухар между преспите е запламтял.
© Димитър Димитров All rights reserved.