Последен танц
Навярно чувам стоновете на последния ни танц,
кънтят във залите на опустяла сграда.
Естествено, не му подхожда да е някакъв романс,
не му отива да звучи като балада.
Но нека да застанем с тебе пак лице в лице,
ръцете ти да ме вплетат в прегръдка.
Обгръща твоят вятър крехкото ми стебълце,
а в мен попива най-отровна глътка.
В сърдечен ритъм изпулсира вторият куплет,
за спомените между нас е тясно.
Една крачка назад и ще завихрим пирует...
но стъпвам аз напред и после вдясно.
Надават спешен вой в душата няколко сирени,
решили да преминат на червено.
Добре съм, нека само чувствата ми бъдат укротени,
сърцето мое някак си спасено.
А любовта ми впива поглед в теб като кошута,
не моли и не казва: “Мен люби!”
Притихва от умора на една надежда в скута
и тихичко нашепва: “Ти върви...”
Изпуснахме идеалния момент за романтичен край,
целувката последна е със тъжен вкус.
Усмивка твоя нека пак във моя чест да засияй...
преди под сградата да се усети трус.
© Люсил All rights reserved.
Благодаря ти от сърце!
/ всички твои дълбоко- и тясно специализирани термини! 
