Последен залез
Последен залез
И ето пак отново, слънцето заспива,
в този миг на пълна самота,
където небето е изгубено в кръв и сълзи,
От миналото, твое... мое... на света...
Битката приключи, мечовете са свалени
и остана жива само надеждата,
че ще доживееш поне още една зора.
Ти и аз, какво сме ние за света?
Бледи сенки, преливащи с вечността.
Ни смях, ни сълзи ще променят това.
Сред бойното поле, де смъртта владее,
пред последното залязващо слънце,
какво остана да бъде сторено от нас?
Дали сълзи да се отронват от очите ни
или пък усмивка блажена, последна,
че все още сме живи, изправени стоим.
Песен последна излиза от устни посинели,
ехо от време, изгубено в място без време.
И докато слънцето се скрива, животът замира,
няма вече място за болка, тъга или страх,
тук са само последните лъчи на последния залез.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
