May 20, 2007, 3:39 PM

Последна целувка

  Poetry
1.1K 0 0
Не зная как си позволих това, да се изгубиш в нощта.
Не те спрях аз тогава, не те хванах за ръка
и сега плащам високата цена.
 Загубих аз любовта,
загубих най-голямото богатство на света.
 Но знай, че последната целувка, с която ме дари
вечно по моите устни ще гори.
 Знай, че ще стопля моите нощи, моите дни
и никой друг не ще я заличи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...