May 20, 2007, 3:39 PM

Последна целувка

  Poetry
1.1K 0 0
Не зная как си позволих това, да се изгубиш в нощта.
Не те спрях аз тогава, не те хванах за ръка
и сега плащам високата цена.
 Загубих аз любовта,
загубих най-голямото богатство на света.
 Но знай, че последната целувка, с която ме дари
вечно по моите устни ще гори.
 Знай, че ще стопля моите нощи, моите дни
и никой друг не ще я заличи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...