Събува нощта
свойте черни сандали
и в пелените червени на изгрева
тихо заспива.
Облича денят
свойта бяла премяна
и шарени облаци
по лъчите простира.
Целуват се с вятъра
зелени тревички.
Клончета пъстри
нежно го галят.
Пеят и скачат
весели птички.
Последната преспа-тъга
се стопява...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
