veesii70
365 results
Нощем, когато
мечтите се разхождат
по тъмните ъгли
на спомена
в пълнолунието ...
  41 
Изгрява истината.
Все по-бързо се топи
снегът – Илюзия.
И все по-чист е Пътят
след Кръстопътя ...
  50 
Там някъде,
където се пресичат пътищата
на Спомена и новата Мечта
и миговете като огнени фенери светят
до портите на вечността... ...
  70 
Една забравена мечта
тихо вали
и преспите от спомени навява,
бавно и нежно,
както някога преди. ...
  66 
Когато Истината ни докосне
в Полусъня,
а жадни спомени сънуват, че отпиват
от новата Мечта
жива вода... ...
  80 
  186 
  186 
  184 
Тежат ми неизречените думи
и раните на тайната болят,
а в тишината топла помежду ни
аз все по-често търся брод и път...
по който Спомените да препуснат, ...
  158 
  225  11 
  176 
  157 
  162 
  184 
  203  10 
  251  12 
  134 
  223  11 
  194 
  223  10 
Недей да криеш нищичко от себе си
във спомена и закъснелите сълзи.
Животът сън е ! И сега е времето
да се събудиш. Смъртта още спи.
И още Писаното можеш да преписваш, ...
  110 
Отидох неканена
на гости на Спомена
с подарък -една стара Мечта.
Плахо почуках
и тихо пристъпих ...
  174 
  307 
  374 
В бездънието
на безсънието
една безпътна мисъл
без посока
плува... ...
  146 
Развързах мечтите ми,
вързани здраво
за "написаната" съдба.
Отворих вратата на риска
широко ...
  224  12 
Едно мое старо стихотворение по случай празника на виното:
Когато една мъка те задави
и вярата ти пак се просълзи,
когато Споменът те изостави,
когато мъртви раждат се мечти... ...
  203 
Бели стъпки
на бяла мечта.
Бели тайни
по бяла пътека...
Бяла истина, ...
  239  10 
Ще мълча...
Очите ще разказват
всички неразказани мечти,
докато една сълза потайна,
падайки ...
  430 
Неизказани думи
по неписани друми
с тихи стъпки в съня ми вървят.
Все по-ясно ги виждам,
все по-силно ги чувам ...
  239 
Радка и Румен
Радой и Румяна
рисуват рисунки
в класната стая:
раци, рапани, ...
  323 
Баба Бойка боб бере.
Боби иска да яде.
- Бобчо, бобът се вари.
Бързо боба остави!
- Бабо Бойке, не се бой. ...
  399 
Плаче буренясалият път
за изгубените детски стъпки.
Ослепели, къщите мълчат.
Плодовете падат неоткъснати.
Няма ги предишните игри. ...
  536  11 
Имало едно време едно Време, което не се познавало добре и не знаело какво е възраст, защото възрастта била само измислената приказка, с която го приспивала Вечността. То било много щастливо… Това Време никога не ставало навреме, защото за никъде не бързало и му било топло и хубаво под юргана на Спо ...
  189 
Понякога,
когато сме сами със себе си,
под билото на най-красивите Желания,
по пътя към върха на най-далечните Мечти...
Най-неочаквано лавината на Истината пада ...
  239 
Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...
  611  17 
Не се връщай в Съня ми. Той е тъжна пътека,
дето твоите стъпки все чака
и все още те търси в далечното ехо
на Мечтите, изгубени в мрака...
Не докосвай стиха ми с Леденото Сърце, ...
  308  10 
Плаче буренясалият път
за изгубените детски стъпки.
Ослепели, къщите мълчат.
Плодовете падат неоткъснати.
Няма ги предишните игри. ...
  315 
Послушай гората, когато
най-близките хора мълчат.
Хралупата на самотата
не е само точка, а път!
Какво, че окапват надежди ...
  251 
Сред руините на срутената Вяра
Истината се разхожда боса.
Всяка стъпка, всяка мисъл пари....
Всеки отговор е корен на въпроси...
С маската на Радост е Тъгата. ...
  283 
Random works
: ??:??