Sep 6, 2009, 10:15 AM

(...последната луна) 

  Poetry » Love
684 0 23

Замина си...

почуква тишината

с клавишите

по римите в нощта:

остана

само споменът от лятото -

усмивката ти -

толкова добра...

остана ти - далечен

като кораб

на хоризонта

на едно море:

не проумях

дали си пуснал котва

или  е залез – твоето небе,

отминала илюзия -

за кратко,

най-сладката лъжа,

дошла в нощта,

най-страшната любов,

която сладко

убива мен и теб,

и вечността...

онази сянка,

дето не погалих,

захапала деня

до кръв сега:

събирам те в сърцето си,

запалих  

с целувка

и последната луна

... от теб

остана само тишината,

куп стихове

и много празнина,

събрах те в шепите си

като вятър,

изтекъл

между пръстите с нега...

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??