(...последната луна)
Замина си...
почуква тишината
с клавишите
по римите в нощта:
остана
само споменът от лятото -
усмивката ти -
толкова добра...
остана ти - далечен
като кораб
на хоризонта
на едно море:
не проумях
дали си пуснал котва
или е залез – твоето небе,
отминала илюзия -
за кратко,
най-сладката лъжа,
дошла в нощта,
най-страшната любов,
която сладко
убива мен и теб,
и вечността...
онази сянка,
дето не погалих,
захапала деня
до кръв сега:
събирам те в сърцето си,
запалих
с целувка
и последната луна
... от теб
остана само тишината,
куп стихове
и много празнина,
събрах те в шепите си
като вятър,
изтекъл
между пръстите с нега...
© Нели Господинова All rights reserved.
