Последната вечер на морето
Последната вечер на морето.
За последен път вървя по плажната алея.
Движа се леко... с финес.
Лампите ме галят със светлината си.
Вятърът докосва нежно голите части от тялото ми.
Сълзи проблясват под качулката.
Наблюдавам бурните вълни.
Възхищавам се на силата, която имат,
за да се разбият така мощно на пяна и капчици.
Покрай мен има и други хора,
но се чувствам сама... различна от останалите.
Ето го и кея!
Устремено вървя към края му.
Сядам на един камък... по към морето.
Тъмнината ме поглъща.
Само в далечината мъждукат светлини.
А, да, и небето е посипано със звезди,
но срещу мен и около мен е мрачно и зловещо.
Водата сякаш ми шепне: “ Ела, потопи се... стани част от мен...”
Звучи толкова примамливо... и лесно...
А същевременно е толкова трудно...
Трудно е да се откажеш от любимите си хора.
Трудно е да се откажеш от цялата сладост на живота.
Трудно е... да кажеш “край”!
- “Още малко..”
- “Не!”
Трябва да си ходя...
Тръгвам по обратния път.
Движа се леко... с финес.
За последен път вървя по плажната алея.
Последната вечер на морето…
© Ив All rights reserved.
И аз обичам да се разхождам по плажа вечерно време и за миг се отнесох наистина... 
