В последните 15 минути от залеза
разказвам на неродените си деца
за красотата на този свят,
за тъгите и радостите,
за хората , които се обичат,
за другите деца , които тичат.
Вижте ги и елате при тях,
пускайте балони,
скачайте в локвите,
римувайте сокол със сопол,
носете си пуканки и добро настроение,
изплезете се на чуждото мнение.
Нищо освен вас няма значение.
© Сатин Роксан All rights reserved.
Но този го харесах много!imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
