Последния ред от поемата
Последния ред от поемата
На западната цивилизация
Се е излегнал
Върху покрит от цигарени разговори
Диван
Петна от счупени чаши
Червено като кръв вино
По черно-белите квадрати
На дъска ненужна никому
„Наздраве” –
Каза вожда
И подхвърли на страхливците
По кокал
Навън небето се надвеси
И огледа всеки
Побеждавайки късогледството си
Свали сините контактни лещи
И се зарадва на промените
Под него империи
Водят войни
Без никой да може да намери
Причината
Това е краят
Като дим от свещ
И аромат
На новина от вестника
Изречения
Които не могат да спасят света
Извинения
Които не вървят
Последния ред от поемата
Посреща нощта
Пред телевизионното бреме
На семейства с болни деца
Изгонени от племето
А вожда отпива от питието си
И се усмихва на дъщерите
Свалили дрехите си
За да ги види
Какво пък
Идва нова ера
Ново начало
Да се развие
В нов стих
Припев
Или куплет
Само дето няма да ни има
21.10.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
