dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
23.10.2006 г., 11:25 ч.

Последния ред от поемата 

  Поезия
501 0 2

Последния ред от поемата

На западната цивилизация

Се е излегнал

Върху покрит от цигарени разговори

Диван

 

Петна от счупени чаши

Червено като кръв вино

По черно-белите квадрати

На дъска ненужна никому

 

„Наздраве” –

Каза вожда

И подхвърли на страхливците

По кокал

 

Навън небето се надвеси

И огледа всеки

Побеждавайки късогледството си

Свали сините контактни лещи

И се зарадва на промените

 

Под него империи

Водят войни

Без никой да може да намери

Причината

 

Това е краят

Като дим от свещ

И аромат

На новина от вестника

 

Изречения

Които не могат да спасят света

Извинения

Които не вървят

 

Последния ред от поемата

Посреща нощта

Пред телевизионното бреме

На семейства с болни деца

Изгонени от племето

 

А вожда отпива от питието си

И се усмихва на дъщерите

Свалили дрехите си

За да ги види

 

Какво пък

Идва нова ера

Ново начало

Да се развие

В нов стих

Припев

Или куплет

 

Само дето няма да ни има

 

21.10.2006

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...истинската поезия не казва нищо, само маркира възможностите. Отваря всички врати. Можеш да минеш през всяка, която си харесаш."
    Дж. Морисън

  • само да знаеш с какво го свързвам-игра на шах;вожд и подхвърлен кокал;свалени сини лещи-но ти друго искаш да кажеш нали-хубаво е
Предложения
: ??:??