Feb 28, 2023, 11:51 AM

Последният ден на зимата

  Poetry
393 2 4

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА

 

... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –

малко черно котараче мърда със мустаче.

В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,

гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани?

Вятърът – със три дудука! – цял ден си пищи в улука,

 

зъзнат гларусите – мокри, върху моя покрив.

Гледам как с десница слаба минзухар си къса баба,

вдъхва го и със надежда в пролетта се вглежда.

Вярвайте, добрички хора! – и елате с мен на двора? –

щъркелът се вихри в полет! – утре иде пролет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оптимистично и песенно.Асоциирах със "Отвънка ухае на люляк..."
  • Вярно е, може да се изпее. Иде пролет, иде
  • Туй пролетно стихче, Валюшке, можеш да си го пейнеш с мелодийката на "Над смълчаните полета пеят весели звънчета!" Пожелавам ти Баба Марта да те прегърне с топла Обич!
  • Тук е пролетта, Валюше, няма мърдане, от три дена слушам как птичките развейват любовни трели - напук на студ и мраз

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...