В утрото мъгливо,
в този мрачен ден,
така малко живот бе останал във мен.
Кога ли смъртта ще дойде при мен?!
Над гробище пусто със камък студен!
Ще гледаш безмълвен,
ще дириш слова в неживия вече мой поглед
и тихо ще рониш сълза след сълза,
ще питаш "Защо?", пак този поглед...
Но спомен едва ли ще има тогава
как аз и сърцето ми умряха в забрава!
Забрави ти всичко, забрави и мен! ...