ПОСЛЕДНИЯТ ПРИСТАН
Последният пристан мълчи
в последни минути на почит.
Ние впиваме влажни очи
надолу, в студената почва.
От там ни отвръща печал,
столетия сбирана, сякаш.
Морета от мъка видял –
последния пристан ни чака.
Ковчегът, покрит със цветя,
на дъното ляга смирено
и първите шепи земя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up