кумеца (Румен Ченков)
399 1922
26 янв. 2006 г., 23:39

ПОСЛЕДНИЯТ ПРИСТАН 

  Поэзия
1005 0 18

ПОСЛЕДНИЯТ ПРИСТАН

 

Последният пристан мълчи

в последни минути на почит.

Ние впиваме влажни очи

надолу, в студената почва.

 

От там ни отвръща печал,

столетия сбирана, сякаш.

Морета от мъка видял –

последния пристан ни чака.

 

Ковчегът, покрит със цветя,

на дъното ляга смирено

и първите шепи земя

туптят, като пулс, учестено.

 

През воплите чувам съдбата:

“Човече, не можеш да свърнеш.

Не можеш да идеш нататък.

От пръст си – в пръстта ще се върнеш!

 

Но живей, за да бъдеш обичан!

Всичко друго е миг суета.

Ако в края ти някой заплаче –

си оставил по пътя следа."

© Румен Ченков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??