Последният пристан
Подследният пристан
Като безпризорни деца,
забравили как и защо са родени,
в небето безцелно се скитат
оръфани дрипи -
последните жалки останки
от буйните гриви на черни,
доскоро изригващи тътен
и мълнии, облаци.
А моите мисли се лутат,
подобно на кораб със счупени мачти
в море от болезнени спомени
и търсят напразно
потънало вече пристанище.
Навярно пак искат да върнат
отдавна отминало време,
в което изчезнаха всички мостове,
табели и... пътят към теб?
Остана ми само любимият образ,
гравиран дълбоко
във моята памет.
От него ме гледа
жената с красиви очи -
очите, в които потъвах
без страх и спасителен пояс,
забравяйки всичко,
освен... че обичам.
Ти често се връщаш в съня ми,
с усмихнато ведро лице,
но в миг се стопяваш,
когато протегна ръце.
А толкова искам
отново да бъда момчето,
което,
докоснало твойте коси,
летеше в безкрая,
възседнало чудни мечти?
Накрая... попаднал в миража
с любимото наше море,
ще тръгна с вълните
към стария пристан,
на който ме чакаше ти.
При теб ще застана,
забравил реалния свят
и там ще остана...
Завинаги...
`
© Христо Запрянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Толкова ми хареса,че ще си го сканирам.
Кой ли не би искал да чуе такова признание.
Браво! -
красива работа, да...така се раждат истинските стихове и не само...с болката
-
Ицо,съжалявам за грешката си!Обикновено имах 6-ци по четене в първи клас,но понякога буквите бягат.Искам да знаеш,че сега стихотворението ми харесва още повече!
-
Славче, Славче,
Чудни, а не чужди, защото те не бяха на някого, а мои. Що се отнася за сега, вече съм наясно, че за да постигнеш нещо, трябва да знаеш, да можеш, да искаш, но и да имаш волята да го направиш, разбира се, при задължително съобразяване с конкретно съществуващите в момента условия и възможности.
Анжо,ти си майстор на перото, затова и оценката много ме радва.
Диди, явно не ти е проблем да влезеш в картината на автора Браво!!!
Естествено, мечти и спомени винаги е имало, има ги и ще ги има и добре, че е така. -
Харесах много...
-
Впечатляващ с чистотата си, стих!
Преживян и изстрадан, наистина от сърце!
Поздравления! -
Ицо,прекрасно е!Невероятна нежност и преданост лъха от всеки ред.И все пак-не възсядай чужди мечти,а имай свои и ги осъществявай.Благодаря за удоволствието да те прочета отново!Хубава вечер!
-
!!!
-
Шемет, не исках да зачеквам този въпрос, но..., явно, се налага. Аз съм много корав и волеви човек. Иначе отдавна да ме няма. Преживял съм много върхови, в смисъл прекрасни, моменти, но и вледеняващи ужаси. Човекът от стиховете почина в ръцете ми. Така че... мъка да, но никога меланхолия.
Роси, благодаря ти! -
Браво! Красиво пишеш!
-
Много тъга и меланхолия...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Вълнуваща лирика пишеш, творчеството е най-добрият приятел, не изпускай
ръката му, Ице!