Oct 15, 2010, 12:52 PM

Последният пристан 

  Poetry » Love
5.0 / 8
1313 0 12
Подследният пристан
Като безпризорни деца,
забравили как и защо са родени,
в небето безцелно се скитат
оръфани дрипи -
последните жалки останки
от буйните гриви на черни,
доскоро изригващи тътен
и мълнии, облаци.
А моите мисли се лутат,
подобно на кораб със счупени мачти
в море от болезнени спомени ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Random works
  • It might hurt. It might bite. But u know what? It feels good, it feels right... ......
  • The moon is full, the clouds give way, Its silver beams through branches stray. The hourglass drains...
  • Hello my dear, you want to know... Can we pause time, or just run it slow. No one is able ......

More works »