Последният вечерен влак
ПОСЛЕДНИЯТ ВЕЧЕРЕН ВЛАК
Какво очакваше?
Да видиш пак
отминалите детски дни...?
Добре, ела и приседни
пред къщи на последното стъпало...
Дочакай летният сумрак
да спре безгрижното махало
на вечно бързащото време...
и задреме...
А помниш ли как ято братовчеди
кръстосваше из този китен двор
и веселият детски хор
тревожеше околните съседи?
Сега я няма цветната градина.
А времето от детството отмина...
И бурени поглъщат алчно прага.
Кажи – защо си тук?
Какво налага
да се завръщаш
пак при този двор
и тази стара къща...?
Чужд си ти!
Отдавна!
Още щом замина.
И няма кой сега да ти прости...
Но идваш от година на година.
И всеки път седиш -
дочакал
да те обгърне
с нежни пръсти мрака...
А после там - на стихналата гара
за кой ли път –
очакваш пак
със догоряла във ръка цигара
последния вечерен влак...
© Георги Ванчев All rights reserved.
