18 февр. 2010 г., 15:28

Последният вечерен влак

702 0 2

ПОСЛЕДНИЯТ ВЕЧЕРЕН ВЛАК

 

Какво очакваше?

Да видиш пак

отминалите детски дни...?

Добре, ела и приседни

пред къщи на последното стъпало...

Дочакай летният сумрак

да спре безгрижното махало

на вечно бързащото време...

и задреме...

А помниш ли как ято братовчеди

кръстосваше из този китен двор

и веселият детски хор

тревожеше околните съседи?

Сега я няма цветната градина.

А времето от детството отмина...

И бурени поглъщат алчно прага.

Кажи – защо си тук?

Какво налага

да се завръщаш

пак при този двор

и тази стара къща...?

Чужд си ти!

Отдавна!

Още щом замина.

И няма кой сега да ти прости...

Но идваш от година на година.

И всеки път седиш - 

дочакал

да те обгърне

с нежни пръсти мрака...

А после там - на стихналата гара

за кой ли път –

очакваш пак

със догоряла във ръка цигара

последния вечерен влак...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...