Jul 6, 2015, 10:09 AM

Последно

Poetry » Love

464 0 0

Трябва да пиша последна поема...
но как да се справя със нея?
Когато всичко свое разададох го,
а тя дето дала е, вече е взела...

И няма копнежи, мечти или прочие...
Хей, Нежност... без тебе живея...
Но вече виждам, и зная, събудих се.
И иронично на мене се смея...

И тъй, понеже последна поема е,
а и днес се събудих до нея...
но тя не дишаше мен, беше другаде...
а аз... за последно я пея...

3/7/15

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0