LiNiKa (Велина) LiNiKa (Велина)
35
Feb 16, 2007, 3:22 PM

Последно сбогом

  Poetry
1.2K 0 2
Ще дойде ден и аз ще си отида,
ще кажа тихо "Сбогом" на света,
и ще заплача само за това:
щастлив, че не успях пред края да те видя..."

И ето, в този миг прилепват
една към друга клепките отровни,
и устните въздишка зла отронват,
последно "Сбогом" нежно ти нашепват.

Не виждам теб! Ще дойдеш ли изобщо?
Ще ме погледнеш ли в зелените очи?
Ще ми простиш ли? Виждаш как кърви
"Обичам те" - от устните - "Последно сбогом".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0