Aug 11, 2013, 5:09 PM

Последното слънце 

  Poetry
5.0 (10)
733 1 10
Търкалят се дните по склона на Времето
като циганска, пъстра двуколка.
Разпиляхме в браздите
непокълнало семето
и сега
край огнището
зрее болка.
И есенни птици с крилете на лятото
към своята пролет отлитат...
А последното слънце къпе във злато
зеления дом на щурците...
Зад прозорците прашни не свети надежда, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Random works

More works »