paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
11.08.2013 г., 17:09 ч.

Последното слънце 

  Поезия
634 1 10

Търкалят се дните по склона на Времето

като циганска, пъстра двуколка.

Разпиляхме в браздите

непокълнало семето

и сега

край огнището

зрее болка.

И есенни птици с крилете на лятото

към своята пролет отлитат...

А последното слънце къпе във злато

зеления дом на щурците...

Зад прозорците прашни не свети надежда,

когато денят умира...

И никой към пътя в нощта не поглежда,

да види дали се прибираш.

Люлее се паяк на мрежата тънка,

в безвремие сънно зареян.

Скимти Самотата като куче отвънка,

и сяда със теб да вечеря...

Последното слънце със болка долива 

празната чаша на дните...

Случайна сълза мълчаливо се скрива

в кладенеца на очите.

  

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??