Последното слънце

11.08.2013 г., 17:09 ч.

Поезия

727 1 10

Търкалят се дните по склона на Времето
като циганска, пъстра двуколка.
Разпиляхме в браздите
непокълнало семето
и сега
край огнището
зрее болка.
И есенни птици с крилете на лятото
към своята пролет отлитат...
А последното слънце къпе във злато
зеления дом на щурците...
Зад прозорците прашни не свети надежда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Последното слънце

Искате да прочетете повече?

Предложения