И тогава нещо в мене се скъса,
нещо отвътре - сърцето.
Сърцето ми косите си къса,
задето на теб го оставих.

Сега ще му събера косите
и ще ги залепя хубаво
и тези коси всъщност
няма да са коси,
а сърцето си ще лепя.

Ще го изпразня от любовта си към теб
и ще го изплакна хубаво.
Ще го изтрия с телената четка от спомени
и ще го попия с коравата кърпа от забрава.

С хирургическа точност
(и конци)
ще зашия счупените парчета,
после с лепило ще мина
по всичките ъгълчета.

***
И мразя себе си
(и тебе)
задето сърцето си (ти) оставих
... Не би трябвало да пиша
(нали те забравих)