Послушай гората !
Послушай гората, когато
най-близките хора мълчат.
Хралупата на самотата
не е само точка, а път!
Какво, че окапват надежди
и гният презрели мечти?
Животът е шарена прежда
и ако можеш...Плети!
Вземи от мъха на гората
и вечнозелени игли.
Какво, че тъгува тревата
за спомените – щурци...
Какво, че е Пълнолуние
на едно закъсняло "НЕ".
Гората ще те научи
да стъпваш по-добре.
Да е меко, когато падаш
в шумата на усойни лъжи.
Да превържеш с билки раните
и по-малко да боли.
Послушай гората, когато
най-близките хора мълчат.
Зимен сън ще заспи тъгата
и ще откриеш в Себе си път...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
