Посоки
Раздяла, болка, празен коловоз,
очи, пресъхващи във мрака.
Във мислите ти се таи един въпрос,
дали във къщи любовта те чака?
Къде е всъщност твоят дом?
Отдавна си изхвърлил ключа.
И скиташ се пак дирейки подслон,
с надежда малко обич да получиш.
И ето те, стоиш на кръстопът,
като разпятие пред теб застанал.
В коя посока ще поемеш този път?
И капка разум в теб не е останал.
На чувството подвластен си сега,
една жена сърцето ти погали.
Остана в миналото твоята тъга.
събудиха се чувствата заспали.
Но този път избирам любовта,
и в мене няма капка колебание.
Отдавам се изцяло на страстта
останалото е... мълчание!
© Красимир Тенев All rights reserved.
