Посоки
Любовта не стои като камък, на едно място, а, също като хляба, трябва да се прави; да се прави непрекъснато, да се прави наново.
Урсула ле Гуин "Грънчарското колело на рая"
I.Напред
Покрита с пласт от черен лак,
нощта поиска за трофей луната.
Облече дреха мачкан лак,
затвори в брошка светлината.
Но своенравната луна
напусна мрачните селения,
поискала да е жена,
а не среднощно украшение.
А после, в осем сутринта,
изгря в небето светло
с дискретната си красота
на спътница - планета.
Но в новия за нея свят
престоят й бе твърде кратък,
преди дванайсет на обяд
изчезна в свода без остатък.
Предизвестената беда
не бе уплашила луната.
Живяла бе на свобода,
щастлива бе, макар за кратко.
II. Назад
Ще се примоля без глас на дъжда
да изтрие дъгата в стъклата.
Та нали сама сутринта
ме запрати в нощта обратно.
Ще потърпя още малко без дъх,
да да може да върне реката
заснежения, светещ връх
и сребристия плащ на луната.
Ще поживея така, наизуст
ще замесвам хляб и отрова
и, смалена докрай, в златоуст
дух без тяло ще стана ли Слово?
III. На място
Не позволявай на страха
да те въвлича в чужди роли.
Достигнеш ли веднъж върха,
напред, назад е все - надолу.
април 2018
© Мария Димитрова All rights reserved.
