May 15, 2006, 12:31 PM

Посрещни любовта

  Poetry
1.3K 0 3
Не ме пъди, ще си отида,
доведе ме на вятъра плача,
доведе ме да ти разкрия,
сърцето си и моята тъга.

Ти беше волна като птица,
летеше със разперени крила,
ти беше весела, щастлива,
родена да посрещнеш Любовта.

Не се отчайвай от живота,
от днес сълзи пред никого не лей!
Сега засмей се над Съдбата,
не позволявай тя да ти се смей!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...