May 15, 2006, 12:31 PM

Посрещни любовта

  Poetry
1.3K 0 3
Не ме пъди, ще си отида,
доведе ме на вятъра плача,
доведе ме да ти разкрия,
сърцето си и моята тъга.

Ти беше волна като птица,
летеше със разперени крила,
ти беше весела, щастлива,
родена да посрещнеш Любовта.

Не се отчайвай от живота,
от днес сълзи пред никого не лей!
Сега засмей се над Съдбата,
не позволявай тя да ти се смей!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...