Постеля
Ти си моята постеля –
в делник, в неделя.
По мен се стелеш,
от нежност трепериш.
На рози ухаеш.
Как само възбуждаш!
Бурята в мен здраво завързваш –
с въжета дебели.
Изчакваш минута, да се излее,
да отлети с птичите трели
и ме целуваш-
тъй както, само ти умееш.
Сърцето омеква, като памуче
и ме вземаш в ръце –
укротена, притихнала. Твоя съм вече!
Готова. Изпечена.
Сокът изтече. Изсмукана,
пак ще налея,
защото си моята топла постеля –
в делник, в неделя!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
