Построих си палат
Построих си палат със златни основи
и без покрив, с поглед към звездното небе.
Там бях себе си! Строших всички окови.
Плувах в от щастие и безгрижност море.
Но вместо стражи, феи осветяваха входа
и приветстваха всеки, молещ за топлина.
Тук моята спирка е. Изморих се в безнадеждни нощи да бродя.
Така изгубих една, но протегнах ръце към нова мечта. . .
Ела при мен! Тук не е страшно.
Втурни се във вълшебно начало.
Забрави! Загърби миналото жалко и прашно.
Усмихни се! Днес слънцето за теб е изгряло.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
