Dec 10, 2008, 12:47 PM

Построих си палат 

  Poetry
543 0 5
 

Построих си палат със златни основи

и без покрив, с поглед към звездното небе.

Там бях себе си! Строших всички окови.

Плувах в от щастие и безгрижност море.

 

Но вместо стражи, феи осветяваха входа

и приветстваха всеки, молещ за топлина.

Тук моята спирка е. Изморих се в безнадеждни нощи да бродя.

Така изгубих една, но протегнах ръце към нова мечта. . .

 

Ела при мен! Тук не е страшно.

Втурни се във вълшебно начало.

Забрави! Загърби миналото жалко и прашно.

Усмихни се! Днес слънцето за теб е изгряло.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??