The_gold_f
93 results
Онова странно нежно гъделичкане на сетивата ти... Когато си завладян от делника и работата - там си, някъде между кариерата и усилията да се запазиш човечен. И не вярваш, че би ти се случило, нито вече помниш, че някога ти се е случвало и знаеш, че е това, но нямаш времето и си изгубил надеждата да ...
  2426 
Живот е, не поезия
Не наднича нищо между редовете-
това не ти е крехката поезия.
Днес зовем в очите враговете.
Жив живот е, не илюзия! ...
  628 
Чергарска душа
Стягам си отново куфара
и потеглям с вятъра към следващата гара.
Дали някой ще ме чака на дувара,
изморена - толкова километри съм извървяла... ...
  658 
Любов ли бе, да го опишеш!
Тя все крещи, а той сърдит -
не можеш да го утешиш.
Любов ли е това -
безделници ...
  961 
Риби са мечтите ми -
тихи, кротки, неразбрани.
И отброяват дните си,
да се къпят във океани.
Риби са очите ми - ...
  748 
Ти ще ме съдиш редовно,
другият ще хули обидно.
Аз ще сломявам глава - тъй покорно,
че на теб ще ти бъде и свидно.
Ти ще раняваш, друг ще прощава. ...
  752 
Искам да ти нарисувам лято,
защото тази зима някак ме убива.
И в онези топли дни на луда страст
как луната нежно ни завива.
Представи си, че е сладко лято ...
  763 
В красотата на зимата
и в прегръдката на нощта -
Живата от мен си е заминала
и духът ми копнее за падаща звезда.
Делници и празници не съществуват. ...
  993 
Кого обичате най-много?
Беше първият ми час по психология в девети клас. Ентусиазмът кипеше да разбера що за наука ще ни поднесат в училище. След пристигането на чаровната учителка - госпожа Калчева, която разстилаше топлина и оптимизъм в цялата стая, към нас беше отправен въпросът: „Кого обичате на ...
  1672 
Поезията е пролет и вдъхва топлина
и в най-айсберговото сърце.
Поезията е магия,
съграждаща счупени сърца.
Поезията е блян, пролетен полъх - ...
  805 
Живяла някога, в едно далечно царство принцеса, търсеща щастие. Момент! Не е нужно да избухвате в смях. Ясно осъзнавам факта, че не съм принцеса. Разбира се, когато бях на пет - силно вярвах, че един ден ще бъда, но после мама ми купи буквар и сметало и бързичко си припомних, че в нито една приказка ...
  1859 
Заболя ме главата. Не, не е много. Обичайната болка. Все пак три часа четох Вазов и Славейков. Плаках заедно с Дядо Йоцо и се калявах с болката на Ралица. Честно да ти кажа, въобще не ме боли главата от учене. От друго е, а с книгите само се оправдавам.
Ако кажа, че от любов ме боли главата, ще тряб ...
  2602  11 
„Адът - това са другите.”
Жан-Пол Сартр
Спри. Заповядвам ти! Мислиш, че не мога, но ето, че го правя. Какво ти дава право да се въртиш така? Откъде намираш сили ту да ме събаряш, ту да ме изправяш в цялото ми величие! Спри да се въртиш!
Категоричността ми я няма вече. Сега те умолявам. Живот, не ми ...
  4431 
Нарисувай ми любов -
по-пъстра и от нежна пролет,
по-топла и от слънчев лъч.
Нарисувай ми любов
със щрихите на влюбено сърце, ...
  1737 
Ще можеш ли да се усмихваш,
когато пълня шепите ти със сълзи?
Всяка лоша дума да притискаш,
уповавайки се на красиви спомени.
Ще бъдеш ли луна и слънце, ...
  884 
Научих се да проспивам пролетта
и да се наслаждавам на калната есен.
Не се любувам на морето от брега.
Плувам и на дъното, но пясъкът понякога е тесен.
Не харесвам видимото през ключалката. ...
  672 
- Тъгата сама по себе си. Тъгата по някой, тази, стаена в душата ти, тя е красива.
- Не, нищо красиво не виждам в нея. Болезнено е!
- Помисли! Когато тъгуваш, тъгуваш за някой, за нещо, което обичаш, което ти липсва. . .
Момент да си поема въздух. Попивам сълзите от лицето си и бавно отмятам коса. Д ...
  2038 
От днес ще бъда кучка -
дълго като такава ме третира...
Ще изтръгна всичко човечно -
нали идеалът ти никога не ще покрия.
Ще скъсам мемоарите ни - ...
  753 
Не търся в теб любовника -
ти отдавна го разкри.
Уби в себе си измамника
и подари ми скъпоценни дни.
Не търся танца чуден, ...
  743 
Когато осъзная, че съм повече
от поредния ангел с прекършени крила
и се поуча от болката -
да играя умело всякакви роли.
Когато вместо сълзи ...
  747  10 
Чернови, чернови -
все рисуваш празни картини.
Младини, ах, младини -
превръщате ни в машини.
Ти отразяваш небето в земята ...
  742 
Една отдавна мъртва гара,
тръпнеща очакваше последния си пътник.
Той въздъхваше - червен е светофарът.
До смърт уплашен, че влакът новият му спътник е.
Отпътуващият непознат полетя с влака. ...
  1179 
Предреших сърцето, капризното,
и заковах с пирони мислите.
С нокти се вкопчих в делничното
и теб с дланта си – притиснах те.
Огледалото е днес захвърлено, ненужно. ...
  689 
Призрачно те търсеха ръцете - клетите
и пепелно след теб затихваше гласът ми.
Реален бе - повтаряха очите слепите,
а душата ми бунтуваше се тлееща.
Имах те! До безпомощност докосвах те жаравно ...
  829  11 
Често разлюляваш земята под краката ми.
На челото ми графирана е силата,
но истината е, че детска слабост крие се в душата ми.
И страхът се лее от очите, че любовта ти е оная гнилата.
За светец дори не съм мечтала, ...
  715 
Неделя сутрин е. Събудих се преди около час. Още съм рошава, по пижама и трудно осмислям всичко, което мама току-що е изстреляла като картечница относно задълженията ми у дома.
Направих си "конската доза" сутрешно, силно кафе и се взрях в телевизора. Не, не гледах скучните предавания, но звукът ме д ...
  2040 
Не ме отпращай днес! Не!
Не гледай ме с болка в очите!
Нека цветя ти донеса поне,
че отдавна пресъхнаха сълзите.
Векове изминаха от последната ни среща. ...
  802 
Студен, февруарски ден. 13:20 часът! Звукът от училищния звънец заехтя в цялата сграда. Дечицата от 1-б клас припкаво прибираха учебните пособия в огромните си раници. Ани се бе надвесила над чина, държейки читанка и се втренчваше някак замечтано в принцесата на класа - Петя. Петя закопчаваше пухкав ...
  2122  15 
Мъртва ли съм,
или просто отказах да дишам?
Друга отдавна не съм.
Сега, тръпнеща, към нереалното тичам.
В мътни, лъжливи морета се давих, ...
  1261  12 
Построих си палат със златни основи
и без покрив, с поглед към звездното небе.
Там бях себе си! Строших всички окови.
Плувах в от щастие и безгрижност море.
Но вместо стражи, феи осветяваха входа ...
  610 
Случи се в една лятна вечер, донесла много емоции на тримата приятели - Василена - 16 годишна, Ваня на 17 години и Иво на 20. Какво по-хубаво за тийнейджъри от посещение на открита лятна дискотека, в средата на юли. Двете госпожици, успели да омаят своите родители и озовали се в бляскавата среда на ...
  1108  10 
Тя беше едва на 15 години, когато преживя огромно разочарование за дете на тази крехка възраст. Петя се отегчаваше до смърт в летните месеци, когато протичаше ваканцията и всеки ден преминаваше като вчерашния, а същото я очакваше и в утрешния.
Беше чувала доста за това, как по-големите от нея се зах ...
  987 
Потърси ме,
когато отново се изгубиш в нищото.
Намери ме
в нотката надежда в безнадеждното ти лутане.
Ще те прегърна силно с душата си, ...
  2041  11 
Почука се гръмко на вратата. Мария остави цигарата в пепелника. Беше се събудила преди минути и пиеше сутришното си кафе. Затова и беше още по пижама (розова като мечтите й). Наметна набързо халата си и се запъти към вратата. Чудеше се кой нарушаваше съботното й сутрешно спокойствие.
Пред входната в ...
  1353  11 
Одрах си кожата (биологичната)
и заших си новата (която ти харесва).
Скришом изплаках най-горчивото разочарование
и потърсих в погледа ти одобрение (с погубващо ме мълчание).
Аз усмихнах се сценично, ...
  889 
Ангелите сдобиха се с черни одежди
и забавляват се дяволски с кървящите ни души.
Горят сълзите лицата ни, но пазим последни, нереални, скъпи надежди. . .
Силни сме, въпреки страданията неизпяти, но истински.
И на клада често горят ни страховете наши. ...
  728 
Болят нозете от скитане
и трепери гласът ми от плач.
Жадуващи, търсещи, все нанякъде тичаме,
но често попадаме в бездна от страх.
Крием се, бягаме от загадъчни сенки, ...
  840  11 
С теб ме приветства топлият полъх на летния ден.
Ти прокара нежно щастлив блясък в очите ми.
Очарователно е как и звездите замечтаха със мен.
Почувствах се жива! Потрепери май нещо в гърдите ми.
Изплъзнах се от сънищата за красивия принц на бял кон ...
  1428 
Виждал ли си как луната плаче за своите звезди
и чувал ли си, че съчувства й с тъжната си песен вятърът?
Усещал ли си върху кожата си сълзите от нейните очи
и как облакът с добротата си й подава за подкрепа своята ръка?
Ти знаеш ли? ...
  1051  13 
Със зениците на уморените очи аз търсих те навред.
Но няма те. От миналото спомените за подкрепа разпилях. . .
Ежедневно те прочитах с насалада - всеки ред,
а корицата сега оръфана и едва те разпознах.
И хиляди слънца в жертвоприношение поднесох ти. ...
  685 
Random works
: ??:??