Посвещение
(на баща ми, който е в болница)
ВСЕКИ ПО СВОЯ ПЪТЕКА ВЪРВЯ
- РАЗДЕЛЕНИ СЪС МАМА.
АЗ НЕУСЕТИЛА ТВОЙТА РЪКА,
ТИ БЕЗ МОЯТА НЕУВЕРЕНА МЛАДОСТ
ОСЪМВАШЕ. СЕГА СМЕ СЕ СПРЕЛИ НА
ХРЕБЕТА. ПЪТЯТ НЯМА НАЧАЛО!
ТИШИНАТА В УШИТЕ БУЧИ.
ИСКАМ ДА ПЛАЧА ПО ИЗГУБЕНИ РАДОСТИ
И ДА ГАЗЯ ДЕТСКИ ТРЕВИ.
А Е КЪСНО! СЪЛЗА В ДЛАНТА МИ БЛЕСТИ.
НЯМАМ СПОМЕН ОТ СВЕТЛИ ГОДИШНИНИ,
ПРЕРОДЕНИ В СИНИ УТРА.
СЕГА СЪМ ИЗПЪЛНЕНА С ПИТАНЕ!
С РЪЦЕ КЪМ ТЕБЕ ПРОТЕГНАТИ,
КАТО ПРОШКА И КАТО ИСТИНА
НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ
СЕГА И ЗАВИНАГИ
- БЪДИ МИ БАЩА!!!!!
© Женина Богданова All rights reserved.
