Aug 5, 2007, 9:56 AM

Посвещение

  Poetry
1.3K 0 2
Посвещение

През трудности преминавам
винаги с нея аз.
Добра и грижлива,
готова е винаги да
подаде ръка и да се жертва тя.
Без да мисли колко и
какво рискува, винаги
защитава като орлица
своето гнездо. Силна и
непоколебима, с нежно
светещо от доброта
лице. Ръцете й са хубави,
големи, по тях изписани са
всичките години на трудности
и смут. Колкото и да я описвам,
не мога точно с думи обичта си
към нея да изразя и  
съпричастни да ви направя  
на огромната радост,
която тя ми доставя.
Наистина щастлива мога да се нарека,
защото притежавам майка единствена,
най-прекрасна на света.
Обичам те, моя сродна душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...