Aug 5, 2007, 9:56 AM

Посвещение

  Poetry
1.3K 0 2
Посвещение

През трудности преминавам
винаги с нея аз.
Добра и грижлива,
готова е винаги да
подаде ръка и да се жертва тя.
Без да мисли колко и
какво рискува, винаги
защитава като орлица
своето гнездо. Силна и
непоколебима, с нежно
светещо от доброта
лице. Ръцете й са хубави,
големи, по тях изписани са
всичките години на трудности
и смут. Колкото и да я описвам,
не мога точно с думи обичта си
към нея да изразя и  
съпричастни да ви направя  
на огромната радост,
която тя ми доставя.
Наистина щастлива мога да се нарека,
защото притежавам майка единствена,
най-прекрасна на света.
Обичам те, моя сродна душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...