Jun 27, 2005, 1:07 AM

Посвещение 

  Poetry
872 0 3
 

На майка ми

 

Вечна музо светлолика,

озари ме с вдъхновение,

да напиша най-красивото си

свое посвещение.

 

Искам то да възвисява

на греховните духа

и със гръм да възвестява,

че погребан е страха.

Искам то да въдворява

мир по цялата земя,

на загубени - посочва

пътят свиден към дома...

 

Искам нещо съвършено

да напиша в този миг,

но да бъде с моя почерк

и на български език!

 

То да бъде като песен,

като приказка една

и да бъде с дъх чудесен,

с дъх на утринна роса.

 

... Да усетя мойта радост,

че усмивки е родила,

и че част от свойта младост

на стиха съм подарила.

 

               

                                              

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • извинявам се за закъснението
    ...
    ...
    стихът ти ми напомня за един приятел, който ходи на евангелска църква... или нещо подобно, може и адвентиска да е, не съм сигурен, но той ги измисля подобни...
    ...
    Добряшко е
    Поздрав от мен
  • И това много ми хареса!!!Браво!!!
  • Кажете нещо, моля ви се!
Random works
: ??:??