Доротея
101 results
Нито Земята,
ни гравитацията
без теб – ябълко.
Лятна нощ.
В песента на щурците – ...
ни гравитацията
без теб – ябълко.
Лятна нощ.
В песента на щурците – ...
607
3
Къде е лунното момиче,
което пееше
в полето от глухарчета?
Което криеше се
в борова горичка, ...
което пееше
в полето от глухарчета?
Което криеше се
в борова горичка, ...
606
* * *
С теменужени очи
ме гледа залезът.
Моли ме да му простя,
че не ме благослови ...
С теменужени очи
ме гледа залезът.
Моли ме да му простя,
че не ме благослови ...
627
1
* * *
Капчицици от огън,
пламъци вода,
песъчинки вечност
в майката Земя. ...
Капчицици от огън,
пламъци вода,
песъчинки вечност
в майката Земя. ...
571
2
* * *
Представи си, че си капка дъжд,
представи си, че си зрънце ръж
и колко плод ще даваш на земята!
Представи си, че си слънчев лъч ...
Представи си, че си капка дъжд,
представи си, че си зрънце ръж
и колко плод ще даваш на земята!
Представи си, че си слънчев лъч ...
656
2
Премрежени отблясъци,
един далечен спомен,
скътан в мида, пълна с перли,
на дъното на океана...
И снимки, пожълтели ...
един далечен спомен,
скътан в мида, пълна с перли,
на дъното на океана...
И снимки, пожълтели ...
851
7
Когато стигнали до шатрата, празненството вече се било разтурило. Изиграните птици и Шаро мислели, че наградените са още зад завесите и затова Шаро се обърнал към охраната, ужким за молба, дали би могъл да отиде в гримьорната, за да вземе автограф от звездите и да им даде букет. Другите птици се бил ...
1288
* * *
Дошъл денят на награждаването. Обстановката на празненството била много пищна и гиздава. Шатрата на голямата поляна била цялата украсена с цветя, а когато всички се събрали, червената Кума Лиса извикала по мегафона:
- И така… Драги птици!... (кратка пауза) - Не мисля, че трябва да всявам напре ...
Дошъл денят на награждаването. Обстановката на празненството била много пищна и гиздава. Шатрата на голямата поляна била цялата украсена с цветя, а когато всички се събрали, червената Кума Лиса извикала по мегафона:
- И така… Драги птици!... (кратка пауза) - Не мисля, че трябва да всявам напре ...
1353
1
Тази история се случила много отдавна – тогава, когато кокошките и птичките изобщо не се страхували от лисиците и котките, защото в тези времена лисиците и котките още не ги нападали.
Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умени ...
Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умени ...
1403
Косите ù са облаци,
лицето ù – небе,
очите ù са гълъби,
а устните – море.
Чертите ù са сякаш ...
лицето ù – небе,
очите ù са гълъби,
а устните – море.
Чертите ù са сякаш ...
545
Имало едно време един крал, който имал три дъщери. Но те съвсем не били красиви, както в останалите приказки. Напротив! Били грозни и имали много недостатъци. Най-голямата била грозна като смъртта - с много остри черти и много пъпчива. Средната пък била толкова тлъста, че едвам се движела, а най-мал ...
2452
Живял някога край морето беден рибар с домочадието си. Той имал две деца - едно момче на име Марко и едно момиче - с 4 години по-малко, на име Луиза. Живели те бедно, но щастливо и се препитавали главно от занаята на бащата. Но и майката спомагала за оскъдните доходи като перяла в морето дрехите на ...
1754
3
АЛЕРГИЧНИЯТ ПРИНЦ
Имало в една страна цар и царица, които си имали едно-едничко детенце - момче. Те много го обичали и му угаждали и на най-големите капризи.
Веднъж, през зимата, когато било още студено и нямало почти никакви плодове и зеленчуци, кралят заповядал да донесат портокали от южните стран ...
Имало в една страна цар и царица, които си имали едно-едничко детенце - момче. Те много го обичали и му угаждали и на най-големите капризи.
Веднъж, през зимата, когато било още студено и нямало почти никакви плодове и зеленчуци, кралят заповядал да донесат портокали от южните стран ...
1089
Седем часа вечерта. Краят на работния ден. Лавкаджийката прегледа останалата стока и изхвърли няколко продукта извън годност в кошчето. После заключи и тръгна за вкъщи. Изхвърлени бяха една пица, една кифла и една питка. Веднага щом лавкаджийката си отиде, трите започнаха да си говорят. Първа загово ...
1462
3
- Много ли съм болна? - попита с отпаднал глас Ани, когато се свести и се намери на легло в болницата. За пореден път бе припаднала.
- Добре си, миличка – отвърна докторът. – Само трябва малко да си починеш. Подремни си.
Момиченцето, което още не бе осъзнало, че е в болница, а не в дома, затвори отн ...
- Добре си, миличка – отвърна докторът. – Само трябва малко да си починеш. Подремни си.
Момиченцето, което още не бе осъзнало, че е в болница, а не в дома, затвори отн ...
1907
5
Когато чета стиховете на Петя,
в мен трепка, блещука сърце на дете.
В студения мрак започва да свети
луната седефно и рими плете.
Луната – обърната нежна усмивка. ...
в мен трепка, блещука сърце на дете.
В студения мрак започва да свети
луната седефно и рими плете.
Луната – обърната нежна усмивка. ...
2192
11
Три ириса
в нозете ти положих.
Три ибиса
в небето ти изпратих.
Знам. Не е много. ...
в нозете ти положих.
Три ибиса
в небето ти изпратих.
Знам. Не е много. ...
721
3
872
2
Ноември полудя!
Ноември полудя!
Внезапно слънце пекна
и всичко разцъфтя!
Ноември се побърка! ...
Ноември полудя!
Внезапно слънце пекна
и всичко разцъфтя!
Ноември се побърка! ...
645
Медът и Шоколадът веднъж се скарали. Медът се изпъчил:
- Аз, Шоколаде, знаеш, съм много по-стар от теб.
- И какво от това? - отвърнал непукистски Шоколадът.
- Как какво? С мене са се хранели още християнските светци като Йоан Кръстител и много други… а балсамите, с които египтяните са мажели мумиите ...
- Аз, Шоколаде, знаеш, съм много по-стар от теб.
- И какво от това? - отвърнал непукистски Шоколадът.
- Как какво? С мене са се хранели още християнските светци като Йоан Кръстител и много други… а балсамите, с които египтяните са мажели мумиите ...
1944
3
Скърцайки като капризна панта,
вятърът свисти във планината.
Есента изтърсва свойта чанта
от праха и от листата.
Във торбичка шарена, пазарска ...
вятърът свисти във планината.
Есента изтърсва свойта чанта
от праха и от листата.
Във торбичка шарена, пазарска ...
1004
3
Представи си, че си капка дъжд,
представи си, че си зрънце ръж
и колко плод ще даваш на земята!
Представи си, че си слънчев лъч
или хладна сянка под липа ...
представи си, че си зрънце ръж
и колко плод ще даваш на земята!
Представи си, че си слънчев лъч
или хладна сянка под липа ...
669
2
Небето е толкова бяло.
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите. ...
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите. ...
646
1
Свободата...
Свободата
гълъб в шепите си носи.
Светлината...
Светлината ...
Свободата
гълъб в шепите си носи.
Светлината...
Светлината ...
715
2
Когато цветовете дишат,
когато багрите летят...
Поетите когато пишат,
по-слънчев и приветлив е светът.
Когато се изливат водопади, ...
когато багрите летят...
Поетите когато пишат,
по-слънчев и приветлив е светът.
Когато се изливат водопади, ...
717
1
Вчера си измислих спомен
(защото нямам ни един).
Измислих си красив, любовен спомен,
инкрустирах го със сълзи и въздишки.
После го сложих в албума ...
(защото нямам ни един).
Измислих си красив, любовен спомен,
инкрустирах го със сълзи и въздишки.
После го сложих в албума ...
689
3
Не ти ли се е струвало някога, че сме можели да живеем в друго време и на друго място, под друго лице и под друго име? И да кръстосваме булевардите с другото си тяло, с другите си дрехи и с другата си сянка? Да имаме други близки, други приятели и други врагове? И сме можели да работим (или учим) не ...
3439
6
Премрежени отблясъци,
един далечен спомен,
скътан в мида, пълна с перли,
на дъното на океана...
И снимки, пожълтели ...
един далечен спомен,
скътан в мида, пълна с перли,
на дъното на океана...
И снимки, пожълтели ...
667
3
Вълна.
Затишие.
Проблясък.
След тях -
необуздани ревове. ...
Затишие.
Проблясък.
След тях -
необуздани ревове. ...
693
1
Да съм вярна на безкрая си
и със дъх да нося пролет,
не отричам, че мечтая си
в своя поетичен полет.
Да запалвам нови пламъци ...
и със дъх да нося пролет,
не отричам, че мечтая си
в своя поетичен полет.
Да запалвам нови пламъци ...
764
2
1.
Залезът прегръща моята надежда,
изгревът целува моето чело,
мрака в мойто минало
вече не поглеждам ...
Залезът прегръща моята надежда,
изгревът целува моето чело,
мрака в мойто минало
вече не поглеждам ...
712
6
1.
Като залез
над синя лагуна,
твоят поглед отново блести...
Като тъжна, ...
Като залез
над синя лагуна,
твоят поглед отново блести...
Като тъжна, ...
791
1
7
Последните минути свобода
проблясват като мигове невинност
в мъгливите пространства на съня.
Опитвам се без дъх да преброя
моментите на временна безкрайност ...
проблясват като мигове невинност
в мъгливите пространства на съня.
Опитвам се без дъх да преброя
моментите на временна безкрайност ...
662
4
Попитат ли: Защо живееш? -
"За красотата" ще река.
За тази красота, която
е вътрешна, не само във лика.
За тази красота, която ...
"За красотата" ще река.
За тази красота, която
е вътрешна, не само във лика.
За тази красота, която ...
709
2
651
12
Разсеяно-жълти къдрици,
очи теменужени, ясни
припламват и гаснат отново.
Ухание на балдахин.
Немея пред златния поглед. ...
очи теменужени, ясни
припламват и гаснат отново.
Ухание на балдахин.
Немея пред златния поглед. ...
742
5
710
5
Загървам се
със своите надежди,
забулвам се със своите мечти...
Под тях
животът ми изглежда ...
със своите надежди,
забулвам се със своите мечти...
Под тях
животът ми изглежда ...
777
5
Устните ти -
като лодка
плуват
в млечносините ми вени...
Е, може и да пият водка ...
като лодка
плуват
в млечносините ми вени...
Е, може и да пият водка ...
633
3
Като водолаз
се измъквам от водата
(от тъмносинята ми постеля),
защото ми спря кислорода
и мислех, че ще експлоадирам ...
се измъквам от водата
(от тъмносинята ми постеля),
защото ми спря кислорода
и мислех, че ще експлоадирам ...
576
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
