Oct 21, 2005, 5:32 PM

Посвещение

  Poetry
1.3K 0 1
Обичам да виждам
в очите ти красиви,
как танцуват
пламъчета закачливи.

Тих,скромен,примирен,
от красотата ти запленен,
стоя и чакам с нетърпение,
да напиша аз към теб
своето посвещение.

Не искам да прося,
не искам да моля
за твойта любов.

Но що да сторя,
че в сърцето ми
докосна
струна нежна
и в душата ми
тъжна
оттекна силно
като камбанен звън.

Гласът нежен,
щом чуя
изтръпвам аз,
във любовен унес
и захлас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Вълканов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...