Посвещение
                                    На Б.Д.

Посрещна ме ти с епопея,
В бърлогата нейде, из дивото.

Безпаричност проклета, във времето,
Дурак някой ти бе завещал.

Често посягах към брадвата.

И я точих от сутрин до здрач.

Но Сатаната смили се над тебе.

И аз не те заклах...

Сега, когато се връщам

назаде във времето

и сетя се, колко ме муфтеше

за тока и за водата.

Лицето ми с радост изпълва се,

че отървах се от бремето

на мойта несгодна съдба.

На време спасих се, уви.
Но други тепърва ще страдат.

В бърлогата нейде, из дивото.
Из мрачното, черното, сивото...