Посвещение
Посвещение
На Б.Д.
Посрещна ме ти с епопея,
В бърлогата нейде, из дивото.
Безпаричност проклета, във времето,
Дурак някой ти бе завещал.
Често посягах към брадвата.
И я точих от сутрин до здрач.
Но Сатаната смили се над тебе.
И аз не те заклах...
Сега, когато се връщам
назаде във времето
и сетя се, колко ме муфтеше
за тока и за водата.
Лицето ми с радост изпълва се,
че отървах се от бремето
на мойта несгодна съдба.
На време спасих се, уви.
Но други тепърва ще страдат.
В бърлогата нейде, из дивото.
Из мрачното, черното, сивото...
© Захарин Канчев All rights reserved.
