Посветено на...
Не можеш "Л" да казваш… като мене,
не можеш и неправда да търпиш.
Очите ти са като моите зелени
и блясък чуден в тях държиш.
Обичаш ти на всички да помагаш,
обичаш хората да са добри.
Но много често за това си страдаш
и със сълзи са пълни твоите очи.
Душата ти е птица във небето,
свободна рее се и пръска красота.
Тя, моята, до твоята политна,
за да сме двама с тебе пред света.
Сърцето ти е извор на надежда,
изпълнено с любов и с добрини.
Едно местенце в него имаш,
вземи там моето, със моите мечти.
Не можеш "Л" да казваш, но обичаш
и всичката Любов ще взема да ти подаря.
Едно сърце, душа, едни очи зелени,
една мечта до края на света.
© Христо Костов All rights reserved.
