Посветено на...
Не можеш "Л" да казваш… като мене,
не можеш и неправда да търпиш.
Очите ти са като моите зелени
и блясък чуден в тях държиш.
Обичаш ти на всички да помагаш,
обичаш хората да са добри.
Но много често за това си страдаш
и със сълзи са пълни твоите очи.
Душата ти е птица във небето,
свободна рее се и пръска красота.
Тя, моята, до твоята политна,
за да сме двама с тебе пред света.
Сърцето ти е извор на надежда,
изпълнено с любов и с добрини.
Едно местенце в него имаш,
вземи там моето, със моите мечти.
Не можеш "Л" да казваш, но обичаш
и всичката Любов ще взема да ти подаря.
Едно сърце, душа, едни очи зелени,
една мечта до края на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
