Посветено на дядо
Смъртта отне и теб,
а ние имаме нужда от подкрепата ти.
Не дочака дори мен,
да се сбогуваш с мене ти.
Дядо, липсваш ми много,
напусна тоз суров свят.
Исках да те видя отново,
но за срещата закъснях.
Днес разбрах, че смъртта не подбира -
млади, стари - всички събира.
Бедни, богати - всички,
взима им техните душички.
Отиде си без да ме видиш.
Без да дочакаш внуче от мен.
Колко щастлив щеше да бъдеш,
с обич щеше да е изпълнен всеки твой ден.
Толкова много ми липсваш, дядо!
Толкова много искам да си жив!
Да отседна до теб за малко
и видя те с внуци щастлив.
ВИНАГИ ЩЕ ОСТАНЕШ ЖИВ В НАШИТЕ СЪРЦА.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
© Пролетното момиче All rights reserved.
