Посветено (P.S. За майка ми)
Прости ми ти, майчице клета,
за всеки мой грях спрямо тебе,
за всяка грешка и болка проклета.
Мен друго ми, майко, не требе.
Да знам само, мамо едничка,
че винаги някои ме чака,
че винаги старица мъничка,
притихнало чака пред прага.
Не искам аз, майчице мила,
да гледам очи остарели.
Аз знам, със сълзи измила
всичко що те са видели.
Където и аз да блуждая,
прощавай, мамо, с коси бяло-сиви.
А аз само, мамо, ще зная,
ЧЕ ПРОШКА СЕ ИСКА ОТ ЖИВИ.
© Сиана Рокова All rights reserved.
